В северната част на България е разположена русенска област, а едно от най-популярните в нея села носи името Иваново. То се явява административен център на едноименната община, като ивановските скални църкви го правят известно по територията на страната. Те привличат много туристи и почитатели на подобни обекти, които не пропускат възможността да се насладят на гледката им. Освен че е център на общината, селото отстои само на 20 км разстояние от областния град Русе. За пътуващите с българските железопътни линии вероятно е известна и линията, която минава през територията на селото. Тя е Русе – Горна Оряховица, като именно горнооряховската гара се явява един от водещите разпределителни пунктове. От нея могат да се хванат влакове за Търново, а по големина тази гара отстъпва единствено на централната софийска. Трявна, Попово, Стражица и Шумен са други градове, до които може да се стигне чрез прекачване на друг влак от Горна Оряховица.
Ако се качим на пътническия влак за Русе, ще сме там след не повече от 25 минути, а после до Иваново се стига с автобус или лек автомобил. От сайта на общината вероятно може да се прочете доста по отношение историята на селото и каква е икономическата ситуация към днешна дата. Въпреки че селото се намира в една от сравнително добре развитите области, далеч не всички могат да си намерят препитание. Ето защо и тук съществува отдавнашния проблем с миграцията на младото население или към столицата София, или директно към някоя чуждестранна държава. Сергей Максимилианович Романовски пък е човек, който е пряко свързан с историята на селото. Вероятно малцина знаят, че това е прочут благородник с титлата херцог, на когото в селото има издигнат паметник. А скалите в действителност са известен туристически обект и отдавна привличат посетители. Всъщност те са разположени на 18 км дистанция от Русе, а на фона на много други комплекси в страната, при тях ясно личат запазените стенописи. Традиционните български манастири в голяма част от случаите се състоят от не повече от една или две на брой църкви. Тук обаче има разнообразие от малки църкви от скала, а също и килии и параклиси.
В скалите на живописен каньон на река Русенски Лом ясно могат да се видят издълбани въпросни малки образувания, така добре познати и на жителите на село Иваново. Средновековните скални църкви са на територията на страната от много време насам, а ивановските такива представляват част именно от тях. Но има още манастири, скитове и отделни монашески килии, които пак са част от този комплекс. Наличието на толкова много постройки с религиозен и църковен характер неминуемо дават своето отражение през годините от българската история. За период от цели четири столетия – от десети до четиринадесети век, долината на реката и нейните притоци биват посещавани от много хора. Това място се превръща в българско духовно средище, а като част от културното наследство на страната скалните църкви са вписани през 1979-та година. Като популярен туристически обект, скалите са част и от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, организация с доказана репутация.
